Тоталитарният комунистически режим е оставил на произвола на съдбата при изключително трудни условия група концлагеристи от „Белене“, които през май месец 1986 г. са освободени от концлагера на дунавския остров Персин и са превъдворени отново без съд и присъда във временен концлагер, изграден непосредствено до затвора в гр. Бобов дол.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява секретна телеграма от началника на Окръжно управление на МВР – Кюстендил до Централно информационно-организационно управление на МВР и до Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия от октомври 1986 г.

В документа се алармира, че „съществуват редица проблеми, които до момента не са решение“ за принудително установените в ТПО (трудово-поправително общежитие) Бобов дол.

Посочено е, че не е ясно какъв трудов стаж ще им се зачита от престоя в „Белене“ и „Бобов дол“.

Допълнително ситуацията се усложнявала от това, че концлагеристите не са имали трудови книжки, които са останали в предприятията, в които са работили до въдворяването им.

Това е периодът в края на 1984 г. и първите няколко месеца на 1985 г., когато в НРБ комунистическият режим провежда насилствената асимилация на българските граждани от турски произход.

Тогава над 500 мъже заради съпротива срещу насиственото преименуване са въдворени без съд и присъда в концлагера „Белене“ на дунавския остров Персин (в края на декември 1984 г. е отворен за трети път за тази цел, б.а.).

След освобождаването на по-голямата част от тях през май 1986 г. една група от около 85 г. е превъдворена директно във временния лагер, изграден непосредствено до затвора в Бобов дол.

От публикувания онлайн документ става ясно, че концлагеристите не са притежавали никакви документи, включително и дипломи за завършено образование, в които да са нанесени насилствено дадените им имена, както и документи, удостоверяващи професията им, лични паспорти, военни книжки, свидетелства за съдимост.

Изтъкнато е, че при започване на работа в мините се сблъскват с големи формалности и изисквания на различни административни служби. За да започне работа едно лице в рудник трябвало да мине през 10 канцеларии, а при настаняване в жилище през още няколко.

За да дойдат семействата на концлагеристите те трябвало да заплащат по 600-800 лв. за път.

„Цялата тази обстановка усложнява нещата и влияе отрицателно при устройването и приобщаването на тази категория лица“, се заключава в секретна телеграма и е поискано бърза намеса на „централните компетентни органи“.

Превъдворяването на концлагеристи от концлагера „Белене“ в лагера в Бобов дол е малко известен факт. За първи той е по-широко засегнат в новия документален филм на режисьора Димитър Коцев – Шошо (продукция на Нов български университет) „Последните концлагеристи от „Белене“ (2026), в който оцелели бивши концлагеристи разказват за преживяното в лагера край затвора в Бобов дол.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.