През март 1959 г., по време на втория период от концлагера „Белене“ тогавашният главен прокурор Йордан Чобанов е поискал от МВР въдворените в трудово-възпитателно общежитие (, ТВО, евфемизъм на концлагер по време на комунистическия режим, б.а.) „Белене“, чийто срок е изтекъл, да бъдат освобождавани без писмена заповед на министъра на вътрешните работи и писмено съгласие на прокурор №1.

Тази позиция обаче не се е харесала на министъра на вътрешните работи ген. Георги Цанков и той се е разпоредил освобождаването на въдворените повече да не се съгласува с прокуратурата.

Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява лично строго-поверително писмо на главния прокурор Йордан Чобанов ген. Георги Цанков, министър на вътрешните работи от март 1959 г.

В него главният прокурор е посочил, че след изтичането на срока за въдворяване лицата следва да бъдат пускани на свобода като затворниците, при които не е нужна нова присъда за освобождаването им.

Действащата към онова време практика в МВР главният прокурор я е определил като „погрешна“.

Това обаче никак не се е харесало на ръководството на МВР и министърът на вътрешните работи е сложил върху строго-поверителното писмо на главния прокурор следната резолюция до Мирчо Спасов, зам.-министър на вътрешните работи:

„Другарю Спасов, предложението на др. Чобанов да се приеме. Що се отнася за съгласуването на заповедите за освобождаване от ТВО – да не занимаваме с това прокуратурата. Що се отнася за издаване на заповеди за освобождаване от наша страна това е вътрешна наша работа и да си остане и за в бъдеще без да се съгласува с главния прокурор.“

Интересното е, че главният прокурор e писал на министъра на вътрешните работи за проблема на 6 март 1959 г. Министърът е дал нареждане още на следващия ден повече с този въпрос да не се занимава прокуратурата. На 14 март същата година, тоест само 8 дни по-късно, Йордан Чобанов е сменен като главен прокурор и е изпратен като постоянен представител на НРБ в ООН.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и лагерът „Белене“, издание на Комисията по досиетата, 2023 г.